Аз съм Бинчето. На пет години съм и ходя на детска градина. В трета група съм, при г-жа Петрова.
Госпожа Петрова е стара, с големи жълти зъби и брадавица на носа. Много е страшна, но това е само като я видиш. После разбираш, че е красива. Има красив глас и когато се смее, сякаш звънят камбанки. Тя ме научи да си връзвам обувките. Мама не можа, защото е много заета...
Мама работи като секретарка. Все ми обещава да ме води на нейната работа, обаче още не е. Мисля, че работи нещо, за което й трябват лъскави червени нокти, скъпи дрехи и свежо лице. Вечер преди да си легне се маже с пластелин на прах. По лицето. И прилича на Мумията. Татко много не я харесва така. Мръщи се и й казва, че ще му падне рейтингът. Мама се смее. Как няма да се смее... Когато на татко не му е паднал рейтингът, мама така плаче нощем, че косите ми настръхват. Рейтингът на татко много я тормози... Не знам какво й прави и защо татко позволява това да се случва. Веднъж го питах и той отначало не ме разбра, после се смя ...