Светът на слънчевите човечета
(приказка за деца и не съвсем)
В малкото розово цветче се беше сгушило едно дребно човече, толкова малко, че наистина можеш да сложиш очила, за да го видиш. То беше видяло този красив цвят, току-що напъпил и бе решило това да стане неговото жилище, макар и за кратко. Обичаше да му ухае на хубаво, особено вечер, когато заспиваше. Ароматът така го упойваше, че предизвикваше много нежни чувства в него и после му носеше най-красивите сънища.
Малкото човече се казваше Ник. Наскоро беше загубило своя най-добър приятел. Това беше станало по един наистина странен за големите начин, но не и за такива мъници, като в света на Ник.
Ник и приятелят му живееха на върха на един храсталак в средата на една полянка. Бяха си устроили невероятно хубаво жилище. Беше красиво и от него се виждаше всичко, чак до края на полянката. А тя беше изпъстрена с дъхави цветя.
Животът на малките човечета бе задружен и весел, изпълнен с много смях и хубави моменти. На поляната живееха и др ...