Събуждам се със самоубийствени мисли
Навън е мрачно,студено и дъждовно
Меланхолията расте и не спира
Знам че всичко отново ще се повтори
Искам това да свърши и дори и аз самия

Седнах за малко,да изчистя ума си
Изведнъж се пренесох в друг свят
Видях розови облаци и планина
Подухваше топъл ветрец
Ти стоеше в поле от изсъхнала трева
Кафявите ти очи грейнаха от щастие
Тръгнах бавно към теб, въпреки че исках да изтичам

Не казахме и дума 
Миналия път те ни довършиха
Ние просто чувствахме
Чувствахме 
Знаех че не е истинско
Но какво друго би ме накарало да те усетя
Чувствам се като прокълнат

Когато се целунахме
Цялата природа започна да пее за нас
Споменът за теб ме убива всеки изминал ден
Какво разрушихме и изпуснахме
От момента в който се видяхме на реката
Спомням си всеки дребен детайл от този ден
Този март месец не може да бъде забравен

Ти разхождаше кучето си,беше с червеното си яке и се усмихваше 
Аз просто знаех че ти ще си нещо специално
Но ти се изплъзна,и сега не знам какво да правя
Може би ще се справя 
Но празнината няма да се запълни
Тя си остава завинаги