Поиска голяма порция в ресторанта, толкова обичаше това ядене, още от малък. Беше му писнало от тези гурмета и префърцунени ястия. Искаше една проста препълнена чиния, порция свинско с грах. От срам ли, от какво, когато се хранеше по ресторанти, като изискан човек с костюм, беше го срам да си поръча нещо такова, да не го помислят за селяндур. Донесаха му огромна чиния, препълнена с мечтаната манджа. Огледа се като крадец, нямаше никой, а и бе забравил, че затвориха ресторанта специално за него. Поиска голяма лъжица и отпрати сервитьора с жест, от който той уплашен отстъпи и се скри в кухнята. Нагреба от граха и замляска, лигите му потекоха до чинията. Заграби пак с лъжицата и си напълни устата с още горещата яхния. Загреба, замляска и навсякъде хвърчаха грах, свинско и слюнка. Най-после чинията бе празна, пак се огледа и видя готвача да наднича опулен от вратата на кухнята. Не обърна внимание на мазните петна по костюма си, заклати одобрително глава и го повика с пръст.
– Хареса ли ви, ...