Павел се беше отпуснал в колата си с поглед вперен в таблото, без да вижда уредите пред себе си. Не успя да разбере как и защо мощният му джип поднесе, въпреки новите гуми, затъна в преспите край пътя, двигателят угасна и повече не пожела да запали. Обилният сняг продължаваше да вали вече трето денонощие, затрупваше всичко, а тясното, непочистено шосе отдавна вече не се виждаше. Машинално погледна мобилния си телефон, колкото за преден път да се убеди, че няма обхват. Беше му студено, а денят си отиваше. Трябваше да измисли нещо, ако не искаше след време да открият замръзналото му тяло, но най-близкото село беше останало на километри, а нагоре нямаше нищо освен няколко изоставени къщи и по-нататък – вилата му.
Подсмихна се. Никой нямаше да го потърси до седмичното съвещание в понеделник. Щяха да се учудят, защото бяха свикнали винаги да го заварват в офиса, щяха да го почакат, секретарката му щеше да го потърси по телефона, вероятно по обяд щяха да се обадят в полицията, която почти си ...