***
Яна вървеше по тясната пътечка измежду дърветата, подире й се движеше Явор. Пролетта беше обагрила дръвчетата в множество цветове, а пеещите птици и свирещите щурци създаваха приятна радостна музика.
- По горе има една поляна. Когато бях малък с приятели ходехме там и си правехме пикник - каза Явор докато носеше дамаджаната на момичето и едното шише.
- Сигурно е много яко - с усмивка промълви Яна, която държеше в ръка другото шише на Явор.
- Веднъж през една есен си направихме пързалка горе. Ето там, виждаш ли оная бразда. Наричахме я Синята лагуна. Така и не разбрах защо харесахме точно това име. Когато се спуснехме отгоре с чувалите, преди отсека развивахме колосална скорост и често се пребивахме. Ама бяхме деца и ни минаваше бързо.
- Сняг ли имаше?
- Не. Не. Беше стръмно, а и имаше много шума. А долу събирахме шумата на голям куп и се приземявахме в нея. Нали се сещаш какво се случваше, ако не улучехме шумата?
- Сигурно е било доста забавно. А пък аз като малка с приятелки ходех ...