Ако ми вземат химикалката и скъсат листите ми, биха разкъсали сърцето и биха смачкали душата ми. Ако разбера, че талантът ми се е изчерпал, бих писала бели стихове и разкази, които ще чета сама. Ако нямам вдъхновение, ще пребродя света и душата си, за да намеря за какво да пиша и този път.
Защото съм никоя без римите си. Разказите ми са огледало на душата ми, която не се увлича в разкази за себе си. Защото изповедите за грешките и болките ми, извират от химикалката ми, но никога от устните. Сякаш съм ангел без криле, когато нямам какво да напиша. Аз съм родената никъде, търсеща нищото, когато римите ми ги няма.
Ако ми вземат химикалката и скъсат листите ми, ще съм скитащата в хаоса, неспособна да го подреди.
© Поли Николаева Все права защищены
Забележително проникновение. Явно всички пишещи бели стихове и разкази са без талант. Заваллиите те!..