Приближих се до сепарето и леко си докоснахме ръцете с Антоан за поздрав. 

                                -  Е, госпожо Аарон, как сте?

                                -  Благодаря, ок съм. А вие господин Бандерас?

     Антоан се захили  гръмогласно и зъбите му се белнаха. Усмивката и смехът му са заразителни. И аз прихнах.

                             -   На Бандерас ли ти приличам? Ехеее…поласкан съм.                                                                                                                                                           
                 Говорихме си баналности и нищо съществено. Остава да започнем приказки и за времето и лятото…уфф. Стана ми скучно. Не ме разпита за моя живот. И аз не го питах, макар че бях прочела за него в интернет. Храната пристигна и започнахме да се храним мълчаливо. Аз ровичках моята салата, едва преглъщах без апетит. В стомаха ми се беше свило нещо. Притеснявах се и си задавах въпроса - защо съм тук. Колебаех се дали да не стана и да си тръгна. Не знаех какво искам. Дали не правех поредната грешка? Но щом пристигнаха чашите с кафе, Антоан ме хвана за китката  … и всички …съмнения и притеснения отлетяха. Нищо не ми каза. Само ме придърпа към себе си и ме обви със силната си ръка. После тръгнахме към къщата на Антоан. Без излишни думи.
                     Любовта ни с Антоан беше нежна и силна като кафето, което изпихме. Нежно докосване. Опознавахме се като слепци. Не бързахме за никъде. Пратих по дяволите Боб и цялата му адвокатска кантора. Отпуснах се в ръцете му. 

              Развърза косите ми и те се разпиляха като водопад. Устните му ме опариха. Впих се в тях като зажадняла за ласка. Потопих се в прегръдките на този хубав мъж и изпитах цялата омая на споделената и жадувана от дълго време любов. Страстта ни се разпали като жарава. Целувахме се  и се прегръщахме силно. Бяха хубави мигове. Младостта… и за двама ни беше дар. Телата ни – силни и стегнати  си паснаха като двете миди на раковина. Намерих своята идеална половинка. Антоан ми  шепнеше …и не искаше да ме пусне. Следобедът се изниза без да разберем.
                   Подкарах колата към дома си. Бях сгърчена. Не се чувствувах добре. Не обичах Боб и бях направила първата крачка извън брака. Не ми се прибираше у дома, не исках да го мамя и лъжа. По принцип не обичам лъжата, а трябваше да се превърна в лъжкиня. Лицето на Антоан изплуваше в главата ми, ръцете му, устните…ще се побъркам. Трябвало ми е една искра, за да лумне огънят…
                  Влязох във ваната и постоях близо час. Пяната и топлата вода ме отпуснаха. Затворих очи. Мислите ми кръжаха ли кръжаха…Бях влюбена. Няма да избързвам.
               Боб пристигна и първото нещо беше да си сипе щедра доза скоч в кристалната чаша. Разхлаби си вратовръзката и метна сакото си на стола. Беше ядосан за нещо. Това беше добре дошло за мен, защото нямаше да ми обръща внимание. А аз сияех и трудно щях да го скрия. Лицето на Боб се беше разкривило в мрачна гримаса. Вгледах се в него и чак сега забелязах колко е сбръчкано. Как съм можела да харесвам това лице?    А това на Антоан как грееше – младо и привлекателно.
               Оппп Лия…май сега ги сравняваш. Старият съпруг и младия любовник. Едно на нула за Антоан. Хи…хии…Боб, Боб… старче…търгаш на плът…Заслужаваш това! Само да знаеш какво ти причинявам!?                                                                    
         Любовта бързо превзе разсъдъка ми, правеше  ме разсеяна, ставах подвластна на чувствата си. Но аз ще внимавам, за да не правя грешки…
            Тази вечер Боб не вечеря, целуна ме бързо за лека нощ и се изниза в кабинета си. Аз не го разпитвах какво става. Не ме интересуваше, а и не исках да ми се озъбва и да ми разваля вечерта. Вече познавах настроенията му и избягвах кавгите ако мога. Седнах на дивана и си налях чаша вино розе. Гледах към градината с розите и сякаш за първи път всичко ми изглеждаше красиво. Целият свят ми беше хубав. В гърдите ми сърцето биеше леко. Въздухът ми беше по-свеж. Океанът до къщата беше по-син…Лятото по-жарко...
            Дишах спокойно. Сянката беше се отдръпнала от главата ми
      Антоан като вирус се беше влял в кръвта ми…

/Следва/