Глава 13
Пътувахме в силната рок-музика на Рин и плашещото му пеене, заради което дори да се опитах да поспя, нямаше да успея дори да затворя очи. Не след дълго мъчение обаче спряхме на една бензиностанция и когато Те-хьон отвори вратата на колата, радиото млъкна. Въздъхнах тежко и се облегнах назад на седалката.
Рин се засмя на изражението ми и аз само безмълвно му поклатих глава. Сетне и той слезе, отправяйки се към сградата на бензиностанцията. Реших и аз да изляза за момент, за да си прочистя главата и огледах гората край нас и тревите. Природата ласкаво ме примамваше в прегръдките си и сякаш ме викаше, пожелаваше ми да ме отърси от тревогите и противоречията в една война, в която сигурно никой никога нямаше да бъде победител.
-За какво си мислиш? – чух акцентирания глас на Те-хьон. Кореецът беше дошъл до мен и бе устремил и своя поглед към далечните, загадъчни дървета. Пролетният вятър мълчаливо си играеше със свободните му кичури черна коса, бе леко хладен тук, в началото на един ...