Глава 2
Вече всичко ме болеше от неудобството да се излежаваш на правата твърда земя в килията в полицейския участък. Пияницата се беше събудил и усещах как ме наблюдава подозрително. Два пъти срещнах погледа му, но той не се впечатли особено и не отмести очи от мен. Чувствах се на рентген. Изправих се на краката си, придържайки дънките и отидох до решетката на килията.
-Ехо – повиках полицая, който си почиваше на стол в ъгъла и дремеше с облегната назад на стената глава – ехо, пич!
Той отвори едното си око, намръщи ми се и отново го затвори.
-Разкарай се – заспало каза той.
-Да, може ли да се разкарам? – попитах саркастично – ако обичате, каква ви е причината да ме задърж...
В този миг обаче нещо в сърцето ми сякаш избухна и силна вълна на горещина мина през цялото ми тяло, стоварвайки ме назад на земята. Изведнъж по кожата ми минаха хиляди игли и първоначално си помислих, че нещо много нередно се случва... и тогава настана чернота.
Но не бях в безсъзнание. Просто не виждах и не усеща ...