Глава 4
Лиса и Мартин избухнаха в смях на поредната смешна сцена във филма, който гледаха. Моят поглед се разсейваше встрани от екрана на всеки две минути. Седяхме на килима пред дивана, където обикновено седеше масичката, и аз бях облякъл един тъмносив анцуг на Мартин и тениска – и двете ми изглеждаха сякаш бях рапър с огромни провиснали дрехи – но това бегло привличаше вниманието ми. Мислите за Зак и за моята собствена прецакана ситуация не ме оставяха намира и дори не можех да гледам един филм като хората.
- Ще отида до тоалетната – казах, но те не ми обърнаха внимание, смеейки се отново. Излязох от хола, но не отидох в тоалетната, а тръгнах към изхода.
- Можеш да ми се довериш, нали знаеш? – чух изненадващо тихия глас на Лиса. Бях излязъл навън да се разхождам, опитвайки се да измъкна мислите си от безизходицата, в която се намирах, и сега се прибирах по тъмно в апартамента ù, очаквайки, че тя и гаджето ù вече ще са си легнали. Тя не беше светнала лампата и ме стресна с тихите си д ...