Глава 5
Послушах го без да мисля особено и се метнах на задната седалка на големия джип. Не знаех дали въобще някой ни преследва, но в момента можех единствено да се доверя на близнака си. Той седна зад волана – о, не, сигурно щеше да кара ужасно откачено – а до него на предната седалка седна азиатецът, който сложи в скута си лаптоп и започна да пише.
-Мини по втора улица – каза той с плътния си тембър. Разбира се, че не беше момиче. Наведох се напред да видя какво прави и видях, че екранът на лаптопа е разделен на шест прозорци, които показваха записи от охранителни камери. На три от тях имаше подозрителни черни коли, чиито шофьори бяха с черни маски.
-О, мамка му – изплъзна се от устата ми. Никой от двамата не ми обърна внимание, а азиатецът изписа код в малко прозорче в ъгъла и екраните се смениха с други.
-По булевард Универсиал – каза азиатецът. Рин така рязко зави настрани и дръпна ръчната спирачка, че успяхме да се влеем в движението от почти невъзможен ъгъл. Стомахът ми отново ...