Слънцето завърза своята мартеничка на разцъфналото дърво и затъркаля белите облаци като снежни топки по изсветлялото небе, за да отвори път на пролетта. Хората бавно изпълзяха от зимния сън на душите си и паркът изведнъж се напълни със смях.
Деца и кучета се гонеха весело по тревата, пчелите се криеха в ароматното царство на разцъфналото дърво, а на мен ми идваше да се разкъсам от яд и болка. Месеци наред мислех и не можех да разреша ключов проблем в живота си.
Видях свободна пейка и забързах натам. Докато стигна, сякаш от нищото изникна и се разположи на нея странна старица. Въпреки слънцето носеше плетена шапка, зимни вълнени ръкавици, но копринен пъстър шал, наметнат кокетно. Реших, че ще седна, независимо от натрапницата.
-Свободно е, нали?- посочих с красноречив жест празното място.
- Заповядайте – усмихнато и странно напевно отговори жената, добавяйки: - Какъв хубав ден!
-За някои хич не е – троснато промърморих и разкопчах якето си.
- Е, така е – миролюбиво и благо продума стари ...