Мама си отиде в мъки, заради лекарска грешка… Баща ми остана сам и за да бъда около него, поверих бизнеса с който изхранвам семейството, на жена ми и неин племенник.
От няколко дни се въртя из двора и чудя какво да подхвана - в главата ми бушуват тревожни мисли: как ще я караме от тук нататък!...
Баща ми втренчен в болните си крака, нарежда:
- Всичко разпродават… земета разпарчосват, как я смятат тая, акъла не ми стига… С к’во ше се оре, с к’кво ше се сее, как ше гечендисва тоя народ, хич не ги е еня!... Ебанджии, за жълти стотинки, изкупиха и машини, и инвентар, останаха едни таратайки, дето няма части за тях…
Изживял за трети път разрухата на една държава, той изплаква своята мъка – премигам с очи, не смея уста да отворя…
Навремето отказа да работи в ТКЗС-то и отвори бръснарница. След година разбра, че хаир от берберството няма и стана закупчик към селкоопа - събира млякото и го кара в града. Накрая клекна - бригадир в ТКЗС-то до пенсия, та и десетина години отгоре… Назначиха след не ...