Тази вече в гората се провеждаше подредното годишно събрание.
- Онтологично погледнато, от днес нататък ще се наложи да алиенираме - рече важно бухалът, а с него по принцип никой не спореше. Имаше набор от най-чудати думи, които използваше под път и над път и никой горски обитател не искаше да изглежда прост в спора си с него. Освен това бухалът председателстваше събранието - длъжност,... която предполагаше известна дистанция между притежаващия я и останалите. Не щеш ли, изведнъж се случи немислимото:
- Ако мога само да вметна, драги бухале, интеркурентният стил на твоят изказ напълно импонира на интелектуалната ни еклектика - каза, примрял от страх, кълвачът.
Възцари се напрегнато мълчание. Животните със страх очакваха отговора, който бухалският гняв неминуемо щеше да даде на нахалника. Тишината се проточи толкова дълго, че кълвачът скришом погледна пищова, на който си беше записал сложното изречение - да не е объркал нещо. Най-после бухалът се прокашля, и мрачно избуха:
- Виждам, че плебейската модалност на някои от вас днес корелира по най-опортюнистичен начин! Длъжен съм да ви напомня, че ентропията на нашия компедиум не е някаква си езтезиологична квинтесенция на битието. И това е императив, драги ми кълвачо!
Засрамен, кълвачът се скри зад две едри шишарки, и повече не гъкна. Последва гласуване, на което бухалът убедително спечели мандат за председател и на следващото събрание - гората се нуждаеше от авторитети.