Събранието на входа бе оповестено с обява, залепена върху входната врата. И кака Мана мина, та да каже всекиму. Но, все пак, Тотю Порчето отиде в седем без пет и позвъни на Киро. Да отидели заедно…
Киро се позачуди. Що тоя човек – Порчето живееше на първия етаж, ще се качва чак до седмия, та да си има компания до входната врата, където обикновено се събираха? Ама нахлузи папуците за изнасяне на боклука и тръгна с него. Асансьорът работеше и баба Пена таман разправяше на леля Маруца, че е хвърлила едни карти, които показали, че…
Не, че двете жени не бяха се виждали отдавна – живееха врата до врата, а и таман преди малко с пъшкане бяха вдигнали столчетата от кварталния клюкарски пункт, където висяха на приказка от обяд до късна вечер. До обяд се събираха пред другия вход – слънцето така се въртеше, а понякога три-четири часа отделяха за обход на пазара. Щото и там имаше клюки, а какъв по-голям кеф на тия години от репликата: „Мъ, вий не знайте ли? Да ви кажа…“
Думата взе и не изпусна Три ...