Беше гадна нощ през Октомври. Навън между сградите свистеше студен, пронизващ вятър и над града се изливаше дъжд като из ведро, но в стария бар бе уютно. Всичко на всичко петима-шестимата измръзнали посетители в бара, като че ли бяхме прежаднели повече за малко топлинка отколкото за алкохолни напитки. Бях седнал към края на бара, близо до сепаретата. Зад мен беше джубоксът; понякога клиент идваше и пускаше по някой долар вътре и тогава из помещението тихо се разнасяше тиха мелодията. Зад бара симпатичната Бети, останала без много работа тази вечер, пълнеше чашите и пускаше ухо да дочуе някой интересен разговор.
Седях до Джо – стар приятел. Беше на мойте години – трийсет и четири, среден на ръст, с весело лице и живи, умни очи. Дошъл бе да ме види от Бостън за през почивните дни. Водихме приятен разговор и се черпехме един-другиму питиета.
– Роб, – подхвана нова тема Джо и отпи от бирата си – Абе, чудех се защо така и не си се оженил досега. И жена ми ме пита същото ония ден. Замислих с ...