Всичко вървеше прекрасно в моя живот, имах любящо семейство, момиче до себе си, много приятели и хора, който ме оценяваха и подкрепяха. Сега седя на пода с окървавен нож, а в скута ми безжизненото тяло на баща ми. О, боже, какво направих?!?
Всичко започна преди 3 години. Отидох на един купон във Влади. Познавах почти всички, които присъстваха на партито. Оглеждах се за брат ми, защото не го виждах никъде и тогава, тогава забелязах “нея”. Никога не я бях виждал преди това. Нещо в нея ме привлече, тя беше доста чаровна. Погледите ни се засякоха, усмихна ми се и когато го направи целия изтръпнах. Усмивката и беше искряща, очите ѝ бяха пъстри. Имаше сетло-кистенява коса, беше все едно е излезнала от корица на някое списание.
Реших да ѝ се представя. Когато отидох при нея тя пак ми се усмихна и всякаш времето спря за момент.
- Аз съм Вероника! - тя протегна ръката си към мен. - Мартин! - отвърнах.
- На колко години си? - попита, като не спираме да се усмихва.
- 18, а ти?
- на 17 съм.
- Не с ...