Съжалявам
Той отново беше пиян. Гледаше надолу и ходеше бавно. Лесно се задъхваше и от време на време пръхтеше. Дори на уличното осветление се виждаше колко овехтели са дрехите му. Сигурно с тях се беше въргалял някъде в продължение на часове преди да стане. Бяха кални, но на него едва ли му дремеше, защото след малко щеше и да повърне върху тях. Единствената му грижа беше да успее да се добере до дома си. Затова беше извадил ключовете си още от сега. Надяваше се да не ги изпусне при изминаването на оставащите 50 метра. Дано после успееше да уцели ключалката.
Петър се опитваше да мисли за това, когато една тръба го удари по главата. Той падна напред и черепът му понесе втори удар, този път в земята. Със сигурност щеше да го заболи много, ако беше трезвен. Обаче тогава той усети само затопляне по челото. Не можеше да се изправи и му се въртеше свят, както преди час. После усети нещо ново. Ритник в корема. И още един. Те накараха Петър да повърне.
Той се обърна по гръб в опит да види нап ...