тази нощ на дивана стоя, тази нощ пак по лицето се стича сълза... и тази вечер пак съм сама и тази вечер плача със снимка в ръка... отново се стичат сълзите, и спомням си ни във дните, в който бяхме тъй щастливи...
но, ето, сълзата бавно се стича по лицето, нежно прави следа, за да могат другите да видят, че някога я е имало на света... стича се бавно, пари горещо, причинява болка, носи много тъга и пътят, който изминава е все едно път към смъртта... по шията бавно прави си път, намокря горещо сухата плът...
и ето че свършва пътят и там, там, където той бе все едно "закован", не можещ да се измъкне от оковите сега, не можещ да излезе от сърцето на таз жена...
там, във сърцето, сълзата се спря, за да може да напои мъжът вътре с много любов и малко вода...


                       

                                                       На Н.К.       01:01h
                                                                 06.01.2007