Добряка го по загледа и му рече
- Виж Рошко, ти беше добро, вярно куче. Пазеше и кокошките и нас, но перлите взеха да намаляват, затова трябва да те убия. Не ми се искаше, но не мога да остана беден. Рошко го погледна жално с тъжни очи, сякаш го разбираше какво се кани да стори и заскимтя. Сведе глава покорно и легна в краката му. Бай Петко извади един стар, поръждясал нож и без да му мигне окото преряза гърлото на кучето. Топлото тяло на Рошко падна в краката му и трепна за последно. Десетина сълзи се отрониха от очите му и се изтъркаляха в металното дъно. Той в миг подскочи от щастие Още не се беше осъзнал какво е направил и Рада се прибра вкъщи иизпищя от ужас. Падна на колене над Рошко и започна да го прегръща и оплаква
- Щом за Рошко паднаха десет сълзи, от Рада трябва да са много повече ! – позасмя се той. Избърса окървавеният нож и хукна след Радка.Чу се писък, а след това мъртвешка тишина. Малко по-късно, техният съсед влезе в петковия двор, за да види какво става. Що да види? ...