Сънувах, че съм наел семейство бобри да ми оправят теча в банята, но вместо това те ми задигат йенската тенджера, трошачката за орехи и томче на Чарлз Дикенс, след което емигрират в Тринидад и Тобаго. Събудих се, плувнал в пот, и веднага се пресегнах към съновника. Потърсих на Б, но най-близкото до „бобри“ беше „Боби Михайлов“. Обадих се на личният си астролог –маг Мариела, която работеше в кабелна телевизия като счетоводител, а в свободното си време лекуваше косопад, хемороиди и депресии след странни сънища.
- Според мен няма от какво да се притесняваш, но за всеки случай направѝ сутрешен ритуал номер 7. Дължиш ми 150 лева.
Алчна вещица! 
Оставих телефона отворен още две минути, за да навърти сумата, и затворих. Наредих 8 яйца в кръг, запалих ароматни свещи с дъх на кардамон, съблякох се гол и седнах в поза лотос насред кръга. Затворих очи, казах си наум последното стихотворение на професор Михаил Мирчев, написано непосредствено преди да стане поет, след което топнах в менче вода борова клонка от връх Бузлуджа и наръсих разклонителя. Бушона изгърмя като пушка за едър дивеч, замириса на опърлени мокасини и ритуалът приключи.
Навън слънцето грееше унило, без желание, сякаш идваше на работа направо от нощен запой. Хората по улицата ме гледаха изпод вежди – дисциплина, в която нямат никакъв шанс, ако решат да се състезават с мен. Автобусите поемаха дълбоко забързаните тълпи, кашляха по пробитите улици и изхрачваха тълпите на нужните им спирки. Купих си сладолед с кайсия, а някой ме потупа по рамото. Никога не бях го виждал.
- Добро утро, как се чувстваш след снощи? – попита той, докато капка сладолед се стичаше по палеца ми. – Имам предвид след снощния сън.
Капката се превърна във вада, а недоумението ми – в лавина. Изведнъж го познах...не, нямаше начин. И все пак снимката се беше запечатала в главата ми, защото дълго време подпирах бюрото с един екземпляр на „Оливър Туист“. Онзи същият, дето бобрите ми го откраднаха насън. Само че сега бях съвсем буден.
- Господин Дикенс?!!
- Същият. Знам и защо ме познахте, но вече не ми пука дали ме четат. Знам, мислите си „това е лудост! Мъртъвците стават само за сънуване, не и за разговор очи в очи на Орлов мост“. И никога няма да сте сигурен дали и сега не сте ме сънувал, нито пък аз ще ви помогна за отговора. Елате, искам да ви запозная с един човек.
Ако страхът вцепенява краката, изумлението ги движи въпреки волята. Той ме замъкна на площадката с каменния слон в Борисовата градина, купи два сайдера в кенче и двамата седнахме на една пейка. Третата дъска липсваше, та задника ми увисна отдолу, но не толкова, колкото ченето ми. То все още отказваше да се затвори.
- Защо ме доведохте тук, може би за да ми разкажете странната история на вашето прераждане? Или да ми държите сметка защо съм ви сънувал? Или просто не ви се пие сайдер сам?
- Искам да ви запозная с един човек.
- Аха, може би с Марк Аврелий, после тримата ще отидем в Панагюрище , за да монтираме пералнята на Винсент ван Гог, а той от радост, че ни вижда, ще си отреже ухото – в такива моменти и най-тъпият опит за чувство за хумор успокоява. Нали хуморът е онази искра, която ни свързва метафизично с вечността.
- Роби днес е зает - снощи го сънува един полицай от Люлин 3, и сега е с него на обход. Горкият полицай, Роби може да бъде доста досаден, особено ако...
- Слушайте, хайде да не си играем на гатанки! Бързам за работа, но седя тук с вас, макар да усещам как полудявам с всяка изминала минута. Признавам, изненадан съм, да не кажа втрещен, признавам, че до днес не вярвах в преражданията, но след този случай ще се замисля, признавам още каквото кажете, само ми кажете какво искате от мен!
- Оли, казах ти да не влизаш в съня на този нервак, ама ти все не слушаш! – стресна ме глас изотзад, обърнах се да видя кой е и...паднах от кревата. Знаех си, че е сън, но беше толкова реално...
Скъпата надникна:
- Добро утро, жабче! Докато спеше те търсиха, но не исках да те будя. Трима души, големи откчалки, направо си бяха за лудницата. Предадоха ми един пакет за теб и казаха, че ще наминат по-късно.
Поех пакетчето, беше малко по-голямо от кибритена кутия. Още докато го разопаковах се досетих какво има вътре – миризмата на ушна кал беше ужасна.