Отново бях там. В приказния свят на сънищата си. Почти всяка нощ сънувах един и същи сън. Това започна преди около два месеца и вече всяка вечер, когато си лягам, нямам търпение да заспя, защото знам, че той отново ще ме чака там и само в четвъртък във Венеция.
Намирах се на приказна поляна. Слънцето се усмихваше приветливо т небесното си царство. Лек ветрец рошеше косите ми. Бях коленичила върху мека туфа трева, а на коленете ми доверчиво сгушило се в мен, лежеше малко, бяло зайче. Птици пееха чудни песни и подскачаха от клон на клон, увлечени във весела игра.
Колкото и пъти да сънувам този сън, не вярвам някога да ми омръзне. Тук всичко винаги тъне в спокойствие и се чувствам толкова далеч от мрачния свят, в който живея. Тук мечтите винаги се сбъдват.
И ето, че отново зайчето в ръцете ми се размърда и вълнение изпълни цялото ми същество. Той беше тук. Зайчето повдигна уши и се заслуша, а след това се измъкна от ръцете ми и заподскача към пътеката, която току що се беше появила от нищ ...