Здравей! Да знам, спиш. Сега е времето ти да се откъснеш от реалността и да се потопиш в мечтите си. Не, не се плаши. Аз дойдох за малко. Просто да напомня за себе си. Да ти кажа, че съм тук...
Всичко е наред, не се буди, моля те! Аз просто ще си поседя и ще те погледам. Ще те погаля и ще си отида. Не ме отпращай, не се буди! Просто ме чуй...
Спомняш ли си първата ни среща? Да, точно там. На нашето място. Знаеш ли колко красив изглеждаше? Знаеш ли, че още тогава аз те погледнах и видях себе си? Знаеш ли, че точно в този първи момент аз се влюбих и разбрах, че няма да мога да те оставя?
А спомняш ли си първата ни вечер заедно? Колко притеснени бяхме, колко трудно беше да затворим очи, защото реалността беше по-красива от съня? Искаш ли да знаеш, че тогава цяла нощ седях над теб и не можех да повярвам каква късметлийка съм да те имам до себе си...
А искаш ли да знаеш колко бях щастлива в момента, в който осъзнах, че ти ме караш да бъда истинска, да бъда себе си, да се смея, да треперя от щастие... Не, не ме гледай, че плача, просто спи спокойно. Сега плача от щастие, че те виждам отново. Тъжните сълзи бяха, когато ти тръгна с кораба на мечтите. Тъжни бяха сълзите, когато се сбогувахме и помислих, че те виждам за последен път... Тъжни бяха сълзите, когато се уплаших, че няма да се върнеш...
Сега ще тръгвам. Ще те оставям да спиш спокойно. Ще ти кажа само, че аз съм тук, че те чакам, че те обичам... Че ще продължавам да бъда точно тук, когато ти се върнеш...
Спи, аз няма да говоря повече, просто ще седя и ще те гледам... Толкова си красив, когато спиш...
© Зорница Маринва Все права защищены