Като сън. Така усещаше живота си. И не искаше да се събужда. Не искаше да става от леглото, да пие кафе, да се къпе, да ходи на работа. Не искаше нищо такова.
Искаше да спи. Така животът му се струваше по-пълноценен.
Но между желанията и действителността има разлика. Стана, включи машината за кафе да се топли, започна да прави закуска и да гледа разсеяно новините. След малко стана и жена му – целувка, добро утро, как спа, какво готвиш, нали вчера закусвахме същото, как спа, нали ти казах, забравих, и аз така, важното е децата да са здрави, какво ще правим в неделя, пак същото, нищо, отива ли ми тази рокля, искам да си сменя работата, чао.
Новините още продължаваха, когато и той излезе. Остави телевизора включен – нека си въобразява, че някой го гледа. Медиите никога не спят. Защото може да се събудят.
Вестникът е задължителен. В него няма нищо ново – обичайната липса на живот. Дете се подхлъзнало и паднало. Майка оставила детето в парка. Муха-бръмбарояд открили в Сахара. Еди-кой си ще ...