Тази нощ те сънувах. Сънувах те като моя спасител, който спаси моята душа. Бях в стая пълна с хора, но сама. Хората бяха непознати, шумни, безлични. Никой не ме познаваше и аз не познавах никой. Бях на някакво събиране, имаше повод свързан с теб. Всички очакваха да дойдеш. Ти беше специалният гост. Аз седях сама в един ъгъл с чаша вино в ръка. И въпреки, че имаше повод за празнуване, аз бях тъжна. Нещо ме измъчваше отвътре, чувствах се празна, сама. Мислех за теб, за нас, за нея. Какво трябваше да направя? С мен ли си или с нея? Изведнъж при мен дойде възрастен мъж и ме заговори. Попитаме, защо съм сама и седя настрани от другите, коя съм всъщност, тъй като никой не ме познава. И не знам, защо аз започнах да му споделям всичко, което мисля и чувствам. Той ме изслуша с разбиране, усещах спокойствие. Оказа се, че това е твоят баща. Почувствах се неудобно, притеснена, но той ме подкрепи. Тогава се появи тя с нейната майка или приятелка, не знам. Започна да се разпорежда, да те търси, да пита защо те няма, защо закъсняваш, започна да ти звъни, но ти не отговаряше. Тя изглеждаше изнервена, сърдита и ядосана. Тогава ти ѝ се обади и се разбрахте тя да дойде да те вземе. Когато се върнахте, тя влезе първа в стаята, изглеждаше горда, с усмивка на лице. Ти влезе след нея. Изглеждаше различно, но красив. Не обърна внимание на никой, просто взе един стол и седна до мен, без да ме поглеждаш. Аз стоях неподвижна, безмълвна, не знаех какво да направя. Тогава ти придърпа стола си плътно до мен и ме взе в прегръдките си... Почувствах се като малко дете, сърцето ми биеше лудо, гласът ми изчезна, не можех да кажа и дума. Само се радвах на момента, момента в който се почувствах защитена и обичана. Почувствах, че душата ми е спасена. Тогава ти ми прошепна в ухото: „С теб съм! Искам теб! Това трябваше да се случи отдавна!” Аз започнах да треперя от вълнение в ръцете ти, а сълзите ми капеха от очите, нямах сили да говоря, само взех ръката ти и я сложих на сърцето си. Ти усети силния ритъм, погледна ме в очите и ме прегърна силно. Тогава се събудих, все още чувствах вълнението в себе си. Веднага проверих телефона, дали си ме търсил, но не… това беше просто красив сън.
© Венета Йорданова Все права защищены