Сън ли бе...
Тая нощ сънят дойде във вид на говедо… Не, не някое от поляната с жълтите павета, а истинско. Такова – сиво, кротко, безрого, И ми вика /ама това на сън, бе! Алюзия, както ни учеше другарката Андреева навремето/:
- Хората? Какво сте вие, хората? Двуноги с проблеми. А ние, говедата, сме по-добре от вас. Постигнали сме отдавна мечтаното равновесие и желание.
Не сме там някакви пърхащи врабчета, нито влачещи се след историята гущери.
А сериозни, задълбочени, разбиращи важността на живота, същества. Може да се разчита на нас, на нашата стабилност - ние бавно вървим, но далеч стигаме. И най-важното - това не е от ден, два и не е за ден, два. От векове поддържаме тая стабилност - биологически, исторически, психически, социално.
Наскоро някакъв си, в мерака си да ни укори и обиди за нежеланието ни да се подлагаме на революционните непредвидимости, ни нарече висши, но животни. А ние убедено му отговорихме: „Животни, но висши!”. И този епитет е най-важното нещо в живота ни, защото ние наистина вече сме стигнали до върха на цивилизацията.
И знаете ли какъв е той? Да живееш добре и осигурено, без да се замисляш за утрешния евентуален ден.
Вярно, векове хората ни отглеждат в обори, мятат ни тежък ярем, влачим рало, но това е част от цивилизацията, нали? И ние заемаме достойно място в нея, затова и подлагаме покорно врат - на господаря да му е по-удобно ярема да сложи.
Е, някои са се опитали да насочат насреща му рогата си, но ние, здравомислещите, сме ги смушквали бързо в ребрата. Защото оборът си е обор, но е топъл, на завет сме от житейските и природни бури.
А и друго си е някой да поеме отговорност за решенията, да не си ти, да не блъскаш глава. Така или иначе, нали сме мъдри, знаем едно - ще стане това, което е решил Господарят.
Пък и зоологията и социологията ясно ни казват: „Не мислете! Вашата задача е ясна и проста - мъжките да орат, женските да бъдат доени, после - в кланицата. Защото месо е необходимо, а и от кожите стават чудесни седалки за лимузини”.
Затова и ние тръгваме покорно по означения път. Казаха, че трябва - значи трябва! Какво ще се правим на оригинални?
Е, някои разправят, че сме имали братя в пампасите, прериите и саваните, живеещи без пастири и колячи. Дори лъвовете се замисляли, преди да тръгнат на лов за тях.
Но какво ли не се разправя в легендите? Нали трябва с нещо да се приспиваме вечер в обора, за да сме здрави и бодри на другия ден.
Защото доброто говедо тихо оре, хубаво мляко дава, а малко мучи...
Каня ви -
genekinfoblog.wordpress.com
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много умни тия говеда
-
Човек какво ли не среща в съня си! Така е, като броим овце, в края на стадото се появява висше говедо!
-
Благодаря, Мариана, Лина, Йоана, Юри!
Юри, готино! Защо не го развиеш? -
„...висши, но животни. А ние убедено му отговорихме: „Животни, но висши!”
„Е, някои разправят, че сме имали братя в пампасите, прериите и саваните, живеещи без пастири и колячи. Дори лъвовете се замисляли, преди да тръгнат на лов за тях.“ Има, има, но са единици на фона на масите, или скрити някъде дълбоко сред масите, невидими... Някои крият дълбоко в себе си своята личност, някои се крият от своята личност, някои са личности по принуда, и т.н. Всъщност доколко човек има заслуга за това, което е? Той може да определя само това как ще постъпва с това, което има, не това кое да бъде - това, което е, колкото и да се опитва да го моделира, променя - то се променя, но пак тръгва в своя посока... -
Поздравления, записвачо на сънища. -
Доброто говедо доволно оре,
нива след нива без да се спре.
Мляко то дава, а дори не мучи,
дайте му само трева и бразди.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
