- Неееееееееее! – това беше последното, което си спомням, че изревах насън и първото, което чух, събуждайки се. Бях цялата плувнала в пот, от очите ми се стичаха сълзи, а детето долетя с трета космическа скорост от съседната стая.
Като видя, че съм будна, уплашено ме попита какво става.
- Ааааа, нищо, явно съм сънувала кошмар някакъв... – отговорих аз и я пратих обратно да си ляга, защото навън едва развиделяваше.
Трябва яко да съм изревала, щом чак то ме е чуло и то при положение, че спи дълбоко. Какво ли бях сънувала? Не ми се случва да сънувам често кошмари. На пръстите на едната ми ръка се броят и обикновено сънувам сънища-приказки. Спомням си, че като дете владеех техниката да възстановявам сънищата си и даже да ги продължавам и направлявам, но има-няма 30-ина години не бях го правила. Реших да опитам. Затворих очи и върнах последната картина от съня в ума си.
... Монитор. Беше ми малко мъглява картината, ама си беше монитор на компютър!
Ма*** му и насън няма отърване от тия компю ...