Сънища
Стаята беше тъмна и притихнала. Един-единствен лъч светлина успяваше да си пробие път през тъмата, сякаш плахо и неволно. Той попадна на лицето на момиче, на възраст не по-голямо от 18, което се отдаваше на сън – единственото ѝ спасение от страданието. Празните шишета приспивателно до нейното легло обаче издаваха друга картина – сърчицето преживяло толкова много вече се забавяше, а ударите му ставаха едва доловими. Тя просто искаше да заспи и никога да не се събужда.
На бледото лице грееше усмивка по-топла от 1000 слънца и способна да опитоми и най-дивия звяр. Тя бе като кукла – неподвижна, но сякаш готова да помръдне всеки момент и толкова, толкова красива. Така и не повярва на хората, които я убеждаваха, че е прекрасна; гласът на злото ехти в нашето съзнание много по-силно от гласът на доброто и е способен да ни накара да си внушим най-гнусните лъжи. Тези лъжи я докараха до отчаяние, а отчаянието – до желание за смърт.
Изведнъж тялото ѝ засия и от него бавно се отдели душата ѝ ...