Не знам защо, но постоянно заспивам. Сякаш искам в сънищата да избягам от реалността. Ето отново затварям очи...
Безкрайно поле с бурени. Пустота и сиво небе, покрито с облаци. Вървя, а не зная, накъде. По целия път са кръстове. Странни кръстове, подредени все едно са електрически стълбове, но няма жици, няма и надписи "Внимание! Опасно за живота". Единствено горе е зачукана табела - "τίτλος"/Този е Царят Иудейски/ написана на три езика латински, гръцки и еврейски. Тези стълбове се губят в далечината, сливайки се с небето.
Виждам някакъв човек облечен в работен гащеризон е готов да се качи на кръста.
- Господине, защо тези стълбове приличат на Христовия кръст? Нали Божият Син е разпнат един път?
Техникът се усмихна.
- Човече, ние го разпъваме всеки ден. Всеки ден се появяват нови и нови кръстове.
- Но защо са, като електрически стълбове, а няма жици? Всъщност, какво пренасят?
- Те са Пътят ни към Бог и носят Любовта.
- Чия Любов?
- Любовта е една. Тя няма притежание.
- А вие, какво ще ...