Видях аз в съня си градина. Там птици на изгрева светъл песен пееха, на деня нов с надежда пригласяха и в любов ангели на вярата в човека думи светли редяха. И видях, че градината изпълнена е с цветя красиви и на слънцето изгряващо под лъчите топли и в милосърдие блестящи цвете до цвете, кое от кое по- пъстроцветни. И над тях дъга в небесата с цветове на вярата и надеждата в новия ден огрята, и ангелите пееха на тая дъга ария небесна в любовта идваща от техните божествени сърца. Небесата бяха разтворени там и от светлата им шир – нова, бяла и чиста светлина, искряща като сто слънца. И в пръски нежни огряваше нов света.
И сред тия пъстроцветни и ухаещи на пролет цветя, под лъчите на слънчева светлина и под цветовете на родена в надежда дъга, розата бе една и тя растеше по-нависоко от всички други цветя. В разлистилите й се листа, под слънчевата дъга, имаше капчици роса. В тия капчици роса, аз видях рая небесен и в тия пръски роса, в на розата разлистилите се листа, видях две огромни и с ...