И като млада беше същата, но сякаш ангажиментите я държаха. Децата я обсебваха, сега зацикли.
Каква е тая мания, така и не разбрах?! Никога не съм разбирал жаждата за слава – не тежи ли: да те гледат, да те спират по улиците, да те поздравяват?
Откакто завърших техникума по електроника не съм имал други амбиции, веднага на занаята и готово. Хляб да имаш – другото – вятър!
Назначиха ме в завода, още съм си там, расте си ми и стажа, и заплатата – какво повече?!
Е, малко било, малко, ама чукам и на частно – през ден ме викат за някой бойлер. А нея, коя я търси, никой, с цялата литература дето е изчела, поръчка за нищо няма.
Връщам се назад и се чудя как се събрахме тогава, майка й все това повтаряше: “взела си илитерат, невежа, обикновен електротехник“.
Майка й, Бог да я прости, в университета преподаваше – филология. У тях стените все в книги, а у нас един Чудомир, Вазов, няколко кримки и “Винету“.
Баща й и той един пуяк беше, лека му пръст. Той пък преводач, да го еба, ама към посолство ...