Сърце
Още от деня на своето раждане той знаеше, че е по-различен от другите. Даваше си сметка, че има нещо по-специално в него, но не осъзнаваше какво. Всеки ден на площада виждаше как хората се смеят и плачат, докато един ден прозрението го осени – той беше безчувствен. Усещаше студа и вятъра, усещаше дъжда и времето, преминаващо покрай него, но нищо не го натъжаваше и нищо не го радваше. Понякога той се заслушваше, но не чуваше нищо да бие в гърдите му. Веднъж един младеж и една девойка седяха до него часове наред, прегръщаха се, целуваха се, кълняха се в любов един към друг. Как му се искаше да прилича на този младеж. “Каква грешка, Създателю – помисли си той. – Каква грешка, че не си ми дал сърце!”. Отвисоко той гледаше децата, които играеха на площада и мислеше: “Какво ужасно нещо са децата – всичко искат да видят, всичко пипат, всичко чупят”. Децата го изпълваха с досада. Гълъбите му бяха много по-интересни и приятни. Можеше да наблюдава гълъбите с часове. Понякога дори им измисл ...