Съжелявям Срце мое.Прости ми,за всичко което съм ти причинила,но нали точно
ти ги поиска толкова силно.Спорили сме много пъти дали да продължавам да се
боря или да спра да те измъчвам и ти винаги си искало да продължавам да се боря
до край.
Колко пъти си било ранявано,разбивано и кървяло от дълбоки рани?
¬ Знам,знам,но знаеш че аз не питам просто го искам.Съжелявам за всичко,колко
ли пъти съм те карала да се измъчваш?
¬ Сърце ако той теб кара да страдаш защо не гонапуснеш?
¬ Ти бе ли напуснала своето тяло?
¬ Не,никога то ми дава закрила,то ме пази.Само там мога да проливм сълзи без
никои да знае.
¬ Толкова ли е трудно,Душа,толкова ли е трудно да сме щастливи?Още колко пъти
трябва да ме разбиват на хиляди малки парченца,а после ти да ги събираш толкова
старателно и пак да ги залепяш по местата им,но винаги липсва по някое.Всеки
взема от мен,но не дава нищо…
¬ Знам нали аз те успокоявам всеки път,че всичко ще се оправи.А после утивам на
дъпото,в мрака,при тъгата докато изплача и последната кървава сълза…




Това е разговор между сърцето и душата ми.....които ти разби.Нямаше никаква
милост към мен,а някога ми даваше всичко,всичко,за да бъда щастлива.