В неговия свят всичко беше различно и пъстро. Беше студент и живееше в малка таванска стаичка. Беше самостоятелен, но не и сам. До него винаги стоеше най-вярната му другарка - Музата. Когато той спеше, тя беше будна и кръжеше около съня му, за да не я забрави.
Сутрин, когато слънчевите лъчи пронизваха стъклото на прозореца и галеха нежно челото му, ревнивата Муза го будеше. Усмихваше се топло и пъхваше писалката в ръката му. После му шепнеше тихи слова. Тя го обичаше много силно и се страхуваше да не го загуби. Живееше за него.
За студента Музата беше необходимост, защото благодарение на нея светът му ставаше все по-пъстър с всеки изминал ден. Той дори не се и замисляше какъв би бил животът му без нея. Тя винаги беше до него, а думите й бяха като въздух, чрез който диша светът му.
Един ден Музата се разсърди на студента, защото се бе усмихнал на дъждовните капки, които се надпреварваха да го целуват, и го остави да се скита сам, а тя се прибра вкъщи.
Тези нейни сърдения бяха чести и тя ...