От някое време комшийката, жена на 37-38 години, ме гледаше предизвикателно. Често когато излизах за работа, тя излизаше за някъде и се качвахме заедно в асансьора. Закачаше ме: „Комшу, много изморен ми се виждаш тази сутрин…?” или „Тенис ли играеш вечер, че се чува туп-туп-туп..”. Вчера дойде и ни покани на имен ден (казва се Ваня, сигурно Иванка). Казах ù, че няма да отидем, защото жена ми трябваше да отиде до родния си град (на 30 км.), за да види майка си, която била нещо настинала. „Ами нищо де, ела самичък. То с мъжа ми иначе ще кукуваме двамата.” Те нямат деца, а нашите учат в София и двамата. Аз смънках нещо от рода „Ще видим, може и да се отбия”. Не мога да си кривя душата, но и аз малко от малко я загледах като мъж жена. Жена ми отпътува още към 14 ч., а в 17 аз бях на пазара за цветя. Купих рози за 10 лева и ги скрих под палтото, като се молих да не ме срещне някой съсед край блока. Слава Богу, влязох у нас. Минах през банята и седнах в хола. Реших, ако не се обади, няма да ...