Погледнах през шпионката и видях миловидното лице на съседката от апартамент №10. Зачудих се защо ме търси. Познавахме се бегло, общо взето бяхме на „здравей – здрасти”, откакто се бе нанесла в съседния апартамент преди около месец.
Отворих вратата и примигнах от изненада. Двете ù ръце бяха гипсирани до раменете. Върховете на пръстите ù надничаха над бялата памучна подплата, помръдвайки лекичко. Тя ми се усмихна притеснено и запристъпва от крак на крак.
– О, Галя! Какво е станало?
– Ами, какво, пострадах.
– Много съжалявам.
– Би ли ми помогнал, с тези ръце направо съм за никъде.
– Да, разбира се. Какво мога да направя за теб?
– Ела, моля те.
Тя се шмугна в апартамента си, а аз я последвах.
– Би ли затворил вратата? – попита тя.
Докато затварях вратата, тя си събу чехлите и зашляпа боса по плочките, придвижвайки се бавно, като възрастен човек. Стори ми се, че накуцва леко.
Сви към кухнята, аз тръгнах след нея. ...