Има ли те? Да? Не?
Къде си? Тук!? Там!? Никъде!?
Или просто се криеш от мен?
Живееш, обичаш, плачеш... в забрава.
Сякаш те виждам, а всъщност - не.
Минаваш, гледаш с поглед страхлив, да поздравиш своя приятел... НЕ, ти не го познаваш! Сякаш с него никога не си бил и нищо в живота не си делил.
... Тези очи ги познавам до болка, те са ми чужди... те са коварни, попаднали в клопка.
Аз живея, съществувам!... В гърдите ми има сърце, което доброто в теб зове...
НО ти съществуваш ли? Имаш ли сърце? Да! Но, то е заето с друго лице.
А моето - предадено.
С времето - забравено.
И пак ще попитам: Съществуваш ли? ...