1 авг. 2010 г., 08:40
22 мин за четене
Августовските жеги пак бяха налегнали широкото тракийско поле, а в град Пловдив едва се дишаше. На силното слънце въздухът се къдреше и се възнасяше на вълни, на вълни, а аз пъхтях и сякаш мозъкът ми се изпаряваше. В такова състояние, в един петъчен ден, право към село Левочево заминах - на гости на моя приятел Ванко Пататов. На здрачаване бях в селото и на площадчето заразпитвах хортуващите си баби къде живее Ванко.
- Кво каиш, баби? - погледна ме въпросително старицата, дето си седеше в края на пейката, подпряна на бастунче.
- Млъкни ма, Радо! Глухетина си и глухетина ще си останеш, ама и нас излагаш като тъпо извисиш гласа си! - сопна се съседката й - една напета баба, с очила и мустачки край издадената напред горна устна. После чевръсто скочи, хвана ме за ръкава и ме задърпа:
- Ела, баби, ела, право у Пататовите ще те заведа, а и пътьом ще си побъбрим, че то с тез глухетини направо ще затъпея - няма с кого думата да си споделя! - и пъргавата старица ме повлече след себе си.
Доста с ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация