Ходих да пазарувам в „Била”...
Съвсем нормално изречение. Напълно допустимо начало на разговор. Срещате някой познат и той ви пита какво правите и вие отговаряте : „Ами, как да съм, добре съм. Нали знаеш, като всички останали. Нормално. Връщам се от „Била”. Напазарувах някои неща.” В зависимост от това от колко време не сте се виждали, можете да си поговорите за „нещата от живота” - съученици, съвойници, състуденти, бивши колеги, за обещаното ни от синоптиците захлаждане през втората половина на февруари, за футбола и новия-стар селекционер на националния отбор, за политиците като Станишев, които обещават повишаване на доходите и на пенсиите до края на годината, за колежката, която сте заглеждали, следват задължителни блиц въпроси – отговори за семейството и т.н. и т.н.
Аз никого не срещнах. Прибрах се в къщи. Извадих покупките и ги подредих. Установих две неща. Първо. Малките хлебчета (пекат ги на място или поне така твърдят) липсваха по неведоми причини в пакетите. Казах си - "Заплес ...