Създадох света. Без недостатък и без грях. Създадох го перфектен. Нямаше смърт, нямаше война. Всички живееха в мир. Създадох света и видях, че е добър. Дори твърде добър. Тогава се огледах в него. Видях едно лице без несъвършенства. Без нито едно петънце, това беше като моето лице, но всичката грозота беше премахната.
Обаче това не бях аз. Това беше някой друг. Тогава взех света и го смачках. Потопих го в кръв и го изгорих. Но пепелта не изхвърлих. Взех я и от нея създадох един несправедлив свят. Свят, в който хората се мразят и убиват. Стареещ и разкапващ се свят.
Огледах се в него. Да, това бях аз.
11.05.2008
Час по български
© Михаил Костов Все права защищены
усмихнат е, когато никой не смее да се закачи с теб.
усмихнат е, когато ти командориш когото си искаш.
светът... несправедливостта е главната му градивна частица.