— Ице, хайде, вечерята е готова!
Ицето подскочи, захвърли пластилина и се затича към кухнята. При падането пластилиновата фигурка се удари в забравено на пода камионче и десният ѝ крак се огъна малко над стъпалото.
Ицето беше на почти четири години, по-скоро слабо и болнаво, но винаги усмихнато дете с необятна фантазия и завидно за възрастта си чувство за хумор. Имаше много играчки и всички те си имаха имена, характери и дори различни акценти, с които разиграваше всевъзможни ситуации с обикновено неочакван и доста смешен край. Но най-много се увличаше да моделира фигурки от пластилин. С часове седеше на малката масичка в стаята си, мачкаше мекия материал, правеше топчета, змии, питки и други по-сложни форми, на които, разбира се, даваше имена, а в края на деня ги прибираше в стар кашон от радиоуредба.
В кашона можеха да се открият модели още от втората му година – най-вече продълговати и с неясен цвят и предназначение; много змии, най-голямата и детайлна от които се казваше Кадмил; дръ ...