24 февр. 2009 г., 11:05

Съзнание 

  Проза » Другие
702 0 0
1 мин за четене
Лъч светлина огря ръцете му... Топлият дъх на Слънцето го обгърна... Очите му се затвориха, а чувствата се преплетоха, падайки в безкрайността на океани – сълзи на щастие. Мъката и агонията обърнаха гръб, опръскани от капчици кръв. Светът се разби като кристална чаша на многобройни мънички парченца, хвърчащи във въздуха, превръщайки се в Астрална материя, изчезващи за сляпото око на човека.
Вратата се отвори и оттам надника Съзнанието, държащо в ръцете си Лунен ключ... Захвърли го пред прага на душата и се усмихна налудничаво. Тя погледна ключа, ала той й се стори прекалено далеч. Протегна се, не го достигна – Съзнанието не й позволяваше... То й шепнеше, че е луда и ако се опита още по усърдно, ще прекрачи границата и няма да може да запази равновесие между световете. Прогонена и изолирана от единия, в търсене на втория и скитаща към третия, но вместо това виждаща светлината към осмия... Без път, без надежда...
Душата се одръпна плахо назад и потърси волята. Не я намери. Въздъхна. Погл ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Балградон кСул Все права защищены

Предложения
: ??:??