Като рекоха, вирус, та вирус! Опасен – толкова, че го короноваха! С други думи, има намерение да царува. За това трябвало да сме бдителни, така ни призоваха! Мен да призовават, мен, който съм олицетворение на съзнателността! Изслушах всички наставления, призиви и предложения за глоби и свиках домашен консултативен съвет, който само се водеше така, защото аз давах всички заповеди, а женурята изпълняваха. Да ви кажа само, че съм потомствен военен и при мен няма тън-мън! Моите заповеди са първи, последни и не подлежат на корекции. За женурята, съпругата и четирите щерки съм оставил единствено дейността по изпълнението.

- Чухте за онова нещо, нали! Страшното, убийственото…не го споменавам, да не изпопадате от ужас! Като първо, вземате по един парцал и всичко да се мине със спирт, ракия, дезинфектант и каквото там има. Млък! – парирах жената, която понечи да си отвори устата.

Вечерта женската рота ми се яви на рапорт. Каталясали били, та не можели да докладват устно и само се проснаха по креватите.

На другия ден повториха процедурата. На третия усетих зле спотаен гняв в душите им и наредих да почистят само дребните неща, които се намирах по чекмеджета и долапи. Жена ми, която не блести с никаква дисциплина, понеже е художничка, дойде да ми оспорва! На мен! Като видя, че държа в ръцете си някакви нови четки и я гледам укорително, намери сили да попита:

- И?

- Какво ми икаш, жено несъзнателна? Аз кьорав ли съм, тъп ли съм?

- Не разбирам…

- Има си хас да разбираш! Тия четки откъде са? Виж им произхода! Китай!

- И?

- Забранявам това тъпо икане! Знаеш ли колко вируси има в космалъка, кой ги е пипал, кой е кихал насреща им?

- Ама те са купени преди месеци… и са много скъпи.

Това последното ме озапти да не ги счупя. Щом са скъпи, да не стават зян. Една дезинфекция със спирт може да ги спаси.

След първата седмица всичко вкъщи беше стерилно, женската рота действаше като един и нямаше необходимост от надзор, затова се пренесох на терасата. Я да видя аз какво е положението на вън. Слава богу, къщата ми е на средата на улицата, дърветата окастрени и имам добра видимост. И какво мислите забелязвам? Нищо! Жива душа няма на улицата, което ми е съмнително! Очевидно са се изпокрили, щом са ме забелязали. Шмугвам се вкъщи, маскирам се зад пердето и пак нищо, което наистина буди тревога. Стоя в позиция половин ден. Едното око на улицата, другото към действията на домашната рота. Разноглед станах, ама има и защо! По едно време забелязвам съседа, който носи шише мляко. Без маска! Навил ръкавите до лактите, а навън студено! Всеки нормален човек ще разбере, че на тоя не му е чиста работата. Щом е навил ръкави, значи му е горещо! А щом е така, има висока температура! Звъня аз на службите и съобщавам за заразен мъж! След малко идва службата. Надули сирена и изкарват съседа, който дори вече беше по потник! Значи е зазлял. Окрилен от този успех, при който благодарение на моята бдителност беше заловен болен, набързо стъкмих маскировъчно гнездо на балкона, взех си военния бинокъл за по-добра видимост и дори изоставих наблюдението над жените вкъщи. Да се оправят! Вече съм им дал инструктаж, ситуацията е отработена стотина пъти!

Свил съм се аз в моето маскировъчно гнездо и какво виждам, моля ви се! Кола на куриерска служба минава по улицата! Спира в горния и край и със сигурност носи пратка. Което значи, че някой някъде е излизал да я изпрати, някой ще излезе да я вземе. Звъня на службите! След малко те са завардили горния край на улицата и проверяват. Кой е нарушителят, не ме интересува, важното е, че аз го разконспирирах. Е ето, че точно под балкона ми минава една маскирана особа. С шапка, очила, маска, шал. Престарала се е. Казаха маска, а особата не оставила нищо непокрито по себе си. Дори не личи дали е мъж или жена. Но, не на мене тия! Аз съм бивш военен, ама вече го знаете! Все пак, да го напомня, защото веднага се сетих, че маскирания елемент е подривен, може би терорист, може би от ония, дето произвеждат вирусите и сега ги разнася. Звъня на службите! Да го гонят, това е тяхно задължение! Аз съм само съзнателен, бдящ гражданин. Докато се самопохвалвах за тази си дейност, гледам друго същество изпълзя от зад ъгъла. Ама как се обличат тези хора! От горе до долу се навлекли. Та и това! Маска, шапка, очила. Влачи количка! От нея стърчи праз! Значи е бил на пазар! Наближи и гледам, количката на цветчета! С нея се движи Донка! Чудя се дали да и викна службите… Ама айде, нека да си занесе продуктите, че вкъщи я чакат за продоволствия. Донка винаги е с количката. Хич да не я видиш в лице, видиш ли количката на цветя, значи е тя! Мила женица е… Сигурно е пуснала есемес, че ще излиза. Но тази, която слезе от малкото Нисанче…изобщо не я познавам! Разглеждам я с бинокъла…не е обичайната шофьорка на Нисанчето. На всичкото отгоре е без маска. Нито шапка, нито очила. Шмугва се в отсрещния вход на блока. Ами да, в тези смутни времена, тази непозната е елиминирала истинската собственичка на колата и сега идва тук да и тараши жилището. Нещо такова ще да е, но все пак, да звънна на службите. Убийството не е шега работа.

Късно вечерта забелязвам една особа (вече разбрахте, че не се различава кой какъв е) та тая особа си навряла носа в шал и мисли, че това ще и върши работа на маска. Чудя се дали е уведомила с есемес, че излиза. Най-вежливо изскачам от скривалището и я питам: „А ти, изпрати ли есемес?” На което особата ми завърта пръст до слепоочието си. Този жест тълкувам като „Ти луд ли си?”, „Аз съм луд” или „Боли ме глава, та ми идва да се самоубия”. Третия вариант ми се видя най-правдоподобен. Вероятно особата е толкова болна, че едва трае и иска да се самоубие. Ами да се беше гръмнала, а не да излиза за последно да разнася заразата. Звъня на службите! Да си прибират заразоносителя!

На другия ден, гледам съседката, оная, чийто мъж прибраха по потник, излиза от дома си и гледа към балкона ми със злоба. Виждам я аз през бинокъла, но тя мен не, защото съм в маскировъчното гнездо. Та гледа тя към мен и ми показва среден пръст. Твърде невъзпитано, ако все пак трябва да говорим за култура в тази сложна обстановка. Маската и виси на врата, дори и без бинокъл личи, че е стара и не върши работа. Звъня на службите, да мине и тя по пътя на мъжа си. Мятам един поглед към вътрешността на къщата и виждам, как останалите без надзор женска рота се е отпуснала, все едно, че не сме в извънредно положение. Влизам тихомълком, изкрещявам заповед „Стани!” а те се блещят насреща ми! Най-малката дъщеря се разрева! Уплашил съм я бил! Брей, че слабонервни са станали! Така е, като са изпуснали парцалите за дезинфекция. Хвърлям другото око през прозореца и нищо. Няма никой, но това е така, защото съм напуснал гнездото. Няма да ви дотягам със следващите наблюдения, но през следващите пет дни подадох още сума ми ти сигнали за несъзнателни граждани. До деня, в който службите не спряха пред дома ми. Разгеле, дошли са да ми благодарят за моята съзнателност, бдителност и будна гражданска съвест! Може да ми връчат и медал, но дано да ми го окачат на врата след карантината, та да може да ме дават по телевизията, интервюта, слава, да ме снимат и прочие дейности, отразяващи моите постъпки.

Нищо подобно, драги хора! Нищо подобно! Службите бяха дошли за мен. Някакъв идиот от някъде си, да вземе да ме заснеме на видео, че съм излизал без маска, слухтял съм на балкона, прикрит в маскировъчно гнездо. А неговата камера имала топлинен сензор и ме разконспирирал. Сега ще ме разследват за шпионаж, тероризъм и напразно разкарване на службите. Как не предвидих, че други ще се оборудват с още по-добра техника за следене! А аз…само с бинокъл!