ТАЙНА...
Къде е, къде е???
Звъни проклетникът, обаче не мога да го намеря със затворени очи... Ще трябва да отворя поне едното. И тъй , успявам да изключа алармата на телефона, пак затварям отвореното око и се опитвам да продължа интересния сън, който бях започнала да сънувам.
Докъде бях стигнала...?
Мда...
Чайки, море, чаша с мохито, която гневно връщам на келнера с аргумента, че не съм поръчала чаша с мухи!
(Да отбележа,че съм си наместила хавлията ,на която лежа , току до едно капанче, понеже няма свободни места по масичките. Предявявам претенции да ми донесат мохитото до хавлията, тц, тц...). Милият келнер заеква от смущение, бързо отсервира и ми носи нова чаша, гарантира, че приложената салфетка върху чашата ,ще свърши работа срещу мухите и изобщо срещу всякакви насекоми, които биха могли да попаднат вътре.
Кимам с благодарност, гледам го строго, но му оставям бакшиш. Морският бриз почти отнася салфетката ...Аз трябва да я придържам , което отново ми причинява дискомфорт, особено ...