- Разбира се, но... след като се нахраните. Ще ви разведа първо из по-близките коридори, след това ще се качим на метрото до Атлантида, а после, за накрая ще ви покажа свещения Граал и...

- Още две неща, които не трябва да забравяте никога! - чу се глас зад гърба им.

- Отче! - монахът стана и се поклони. - Това е отец Иван. Той отговаря за източната порта.

- Добре дошли! Приятно ми е да се запозная с вас. Бог ви изпрати.

- Но ние попаднахме случайно тук...

- Случайности не съществуват! Всичко е предопределено и следва стриктно своя път! И... щом сте тук, сте наши гости, а ние като добри домакини ще ви покажем нашия дом. Надявам се храната да ви е харесала.

- Разбира се, чудесна е!

- Ако сте готови, може да тръгваме.

- Готови сме!

      Върнаха се в коридора на свитъците. Той бе добре осветен и се виждаха много разклонения. Във всяко едно от тях на пиедестал имаше поставена някаква реликва.

- Това не е ли арфа?

- Да, това е арфата на Орфей. Мелодията ù изпълва всички ни с благодат и мир.

   Арфата бе поставена в средата на малко обло помещение върху пиедестал. Беше красиво изработена от дърво. От едната ù страна имаше направена жена.

- А жената върху нея е любимата на Орфей - Евридика. Легендата разказва, че в деня, когато тя става негова жена, е ухапана от змия и умира! Орфей слиза в подземното царство и с тъжните си песни успява да стопли сърцето на Хадес. Тогава той се съгласява да пусне неговата любима, но само при едно условие: да не поглежда назад лицето на любимата си Евридика, докато не излязат на дневна светлина. Но той не издържал и се обърнал и така я загубил  отново.

- А това не е ли златното руно? - в другата стая на пиедестал, върху дървен хикс, бе поставено огромно руно. Наистина, между вълната се виждаха късчета злато, заплетени в нишките. Те блестяха на светлината като мънички звездички и създаваха илюзията, че цялото е от злато.

- Златното руно е върнато от Язон в Йолк. И така си възвръща властта. А в следващата стая е и корабът "Аргон". Напълно възстановен, защото се разпада и затиска Язон и така той загива.

- Леле... - страхотен е! - Стоян бе въодушевен! - Представяте ли си как се е носил върху вълните... Красота!

   Корабът бе в средата на голяма стая. Отпред на носа му имаше овен с огромни рога. Мачтата му бе ремонтирана, а копринените платна бяха вдигнати и готови да отплават при първия повей на вятъра. Корпусът му бе излъскан и монтиран отново и изглеждаше величествен!

- И каква битка е водил Язон! - обади се и Ванката. - значи и Херкулес е съществувал!

- Естествено. И в следващата ниша е гривната му. Ето тук. - гривната бе поставена в малка ниша в коридора върху осветен пиедестал. Бе направена от масивно злато, изобразяващо лика на Зевс Гръмовержеца. Невероятно фина изработка!

- А това тук е лъкът на Одисей. - отчето ги заведе  в следващата стая по продължение на коридора. Лъкът бе по-голям от нормалното с близо метър. Здравото дърво, огънато и резбовано с различни орнаменти. Тетивата му бе опъната и готова да запрати поредната стрела в целта. Отстрани бе подпрян и кожен колчан със стрели, които бяха с метален връх във формата на  пика, а в края бяха с пера. Внушителните му размери впечатлиха Георги и капитан Петков.

- Вижте! Огромен е! - Георги се доближи.

- Може ли да го докосна?

-  Може, разбира се, нищо няма да му стане.

  Георги погали древното оръжие. В очите му се четеше страхопочитание.

- Хора, не мога да повярвам! Прочутият лък! И аз не само го видях, а го пипнах! Велик човек!

- Гого, да вървим! - капитан Петков също докосваше лъка с ръка. Вълнуваше се не по-малко от него. - Хайде, момче, има още много за разглеждане, предполагам.