- Разбира се. Да се подготвим. - двамата влязоха отстрани на олтара. В това време внесоха ковчега с останките на сестра Мария и го поставиха на голяма стойка пред олтара и трона. Церемонията започна. Монасите запалиха свещи, а отец Иван и брат Хиларкон разтвориха олтара и запяха. Зоупокойната литургия бе изпълнена по всички правила на православната църква. След това отнесоха ковчега в криптата на просветените.
- Искам да ви покажа двете най-важни неща за нашето съществуване. Последвайте ме. - върнаха се в коридора и влязоха в една стая в ляво. Тя бе просторна. По средата на два пиедестала бяха поставени Кивота на завета и свещеният Граал. Кивота бе точно както го описваха в Библията - с двата херувима отгоре. Под капака му се стелеше синкава светлина. А свещеният Граал бе обикновен бокал. Не от злато а от глина. Нямаше инкрустации, нямаше скъпоценни камъни... една простичка чаша, от която е пил необикновен човек!
- Когато настъпи часът жезълът и кивота да се съберат, ще дойде създателя със своята армия.
- Но часът не е настъпил още. - каза Тяната - Има много време дотогава. А какво представлява дървото на живота?
- Най добре ще е да ви го покажа. То е отсреща, в другата стая. - прекосиха коридора и се спряха пред поредната врата. Бавно отвориха. Помещението бе тъмно, но по средата му във въздуха висеше огромно дърво, обляно в светлина. Короната му бе изпъстрена от красиви цветове и зелени листа, а здравите му корени висяха на долу, почти докосващи земята. От време на време падаха листенца.
- Това е дървото на живота.
- Защо падат листа от него?
- Това са хора, които умират. Както виждате, някои са пожълтели, други са поизсъхнали, трети пък зелени... Това зависи от възрастта на умиращия. А цъфналите цветове са децата на земята. Когато пък се роди дете, изниква пъпка. Когато се създаде нова фамилия, пораства нов клон. Когато паднат на земята, ние ги събираме и ги поставяме в кивота на завета. Така те се срещат със създателя. Някои от тях се връщат преродени, а други продължават съществуването си в друго измерение.
- Значи и ние сме листенца на това дърво? - попита Алекс.
- Всички хора.
- А защо тук - там има изсъхнали клонове?
- Това са фамилии, които са прекъснати и нямат повече потомство.
- За това короната е толкова гъста!
- Да, за щастие. Надяваме се да остане така и за напред. А сега ви каня да сте мои гости на трапезата. Мисля, че вече сте огладнели от толкова вълнения. - брат Хиларкон ги заведе в подземна градина. Цветята бяха подредени в най-различни форми като гигантска мозайка. Имаше изкуствена светлина като в оранжерия, а дърветата не бяха много високи. Добре се грижеха за тях, като им подрязват клоните. В градината бяха разположени много скулптури и статуи, гравюри върху мед и статуетки. В средата на тази красива градина бе поставена огромна маса. Монаси сервираха храна.
- Заповядайте на скромната ми трапеза. Да благодарим на Създателя за храната, която ни дава, за хората , които ни праща, и да го поканим на трапезата ни. Добър апетит.
Рибата на скара бе превъзходна.
- Тяна, това твоята риба ли е?
- Да... онази с голямото око. Сещаш ли се? - всички се засмяха. - Обаче това е най-вкусната риба, която някога съм ял.
- Какво има още в подземните градове?
- Има още много артефакти, гробници, знание, записано по всякакъв начин, извънземна база дори.
- Какво?! Дори извънземни?
-Те са идвали на земята преди хиляди години. Правят го и сега. Имат база и подписани правила, които спазват на земята.
- Нека позная - платото Наска.
- Да, платото Наска. Историята на тази млада планета е богата и наситена с факти и събития. Ние се стараем да сме в крак с времето и да събираме информация, биологичен материал, технологични разработки и така нататък. Това се пази за идните поколения, които ще имат нужда да си припомнят от къде са дошли, как са се развивали и каква култура са имали предците им. За съжаление тук ще приключи вашата обиколка. Не, защото няма какво още да видите, но няма да можете да асимилирате всичката тази информация. Тя е огромна! Малцина са посветените и носят всичкото това знание на плещите си.
- И как успявате да опазите цялата тази информация? Имам предвид, щом ние успяхме да влезем, то ще го направят и други! - попита капитан Петков. - А те може и да са недоброжелатели! Съгласете се с мен, че много от артефактите съхранявани тук, ако попаднат в неподходящи ръце, не искам и да си представям какво би могло да се случи!
- Прав сте. За това входовете се пазят в дълбока тайна. В държавата за тях знаят само няколко души - президента, главата на църквата и още един двама висши служители.
- А ако попаднат случайно както ние попаднахме при вас?
- Не случайно до входа е гробницата на Богинята Бастет. Всички се изкушават да отворят саркофага. Резултатът е трагичен в повечето случаи. Във вас Създателя не е открил заплаха. А теб, Стояне дори е дарил със знание, непонятно за другите.
- Да, така е. Кога за последно имахте посетители?
- Преди около петдесетина години, когато изчезна и сестра Мария. Но те нямаха вашата съдба. Намерихме три овъглени трупа, малко след като влязоха.
© Милена Карагьозова Все права защищены