- Подхлъзнах се на кост! Ето, виж!
-Да... огромна е! Някой да не си прави шега?
-Не зная...
-Ти... с твоите риби! Сега ще им разкажа аз на тях! Сигурно те са го сложили тук, за да се пошегуват с теб - тя взе една бедрена кост. Тежеше й, защото бе огромна. - Да се върнем и да ги питаме!
-И... кога според теб са го заровили?
-Не зная, но шегата им не ми харесва! Да се връщаме! - двамата приближиха лагера. Там цареше спокойствие. Всичко бе подредено, салатата готова, ракията тъкмо я изваждаха от реката. А миризмата на печено месо се носеше на далеч! - Алекс влезе в студената вода. Толкова бе ядосана, че не усети ледената хлад. И от далеч се развика:
-Мислехте, че ще ме уплашите с еднометров череп?!- Иван вдигна глава учуден.
-За какво говориш?!
-Ванка, - провикна се и Стоян- страшни сте! Намерихме скелета дето сте го заровили!
-Какъв скелет?!
-Онзи, огромния! Само главата му е метър!
-Да, да и имаше ей... такива очи нали?- засмя се Ванката и показа с две ръце огромно око. ...