- Подхлъзнах се на кост! Ето, виж!

-Да... огромна е! Някой да не си прави шега?

-Не зная...

-Ти... с твоите риби! Сега ще им разкажа аз на тях! Сигурно те са го сложили тук, за да се пошегуват с теб - тя взе една бедрена кост. Тежеше й, защото бе огромна. - Да се върнем и да ги питаме!

-И... кога според теб са го заровили?

-Не зная, но шегата им не ми харесва! Да се връщаме! - двамата приближиха лагера. Там цареше спокойствие. Всичко бе подредено, салатата готова, ракията тъкмо я изваждаха от реката. А миризмата на печено месо се носеше на далеч! - Алекс влезе в студената вода. Толкова бе ядосана, че не усети ледената хлад. И от далеч се развика:

-Мислехте, че ще ме уплашите с еднометров череп?!- Иван вдигна глава учуден.

-За какво говориш?!

-Ванка, - провикна се и Стоян- страшни сте! Намерихме скелета дето сте го заровили!

-Какъв скелет?!

-Онзи, огромния! Само главата му е метър!

-Да, да и имаше ей... такива очи нали?- засмя се Ванката и показа с две ръце огромно око.

-Долу-горе! И... кога го сложихте там не мога да разбера?

-Но за какво говорите и двамата?

-За осем метровият скелет ей там!

-Какво? Да не си хванал огромна риба?- недочул се появи Георги.

-Това на риба ли ти прилича?- Алекс му показа огромната бедрена кост. - Не зная, но този път шегата Ви е плоска! Толкова се уплаших...

-Ама каква шега?- недоумяваше Георги.

-Намерихме скелета дето сте го заровили! Зная, че обичате да се шегувате с Тяната, но аз се изплаших много! Все пак става въпрос за гигантски скелет! Приблизително осем метра!

-Да бе да! Сигурно - той помогна на Алекс да излезе от водата. - И... какво е това дето го носиш?

-Бедрена кост. Не виждаш ли?- очите на момчетата се уголемиха от ужас!

-Алекс, и кога смяташ, че сме го заровили?

-Най-вероятно вчера!

-Миличка, помисли... какво правихме вчера - Ваня се бе приближила, чула разпрата.

-Господи! - Алекс осъзна, че няма как те да са направили това! Защото бяха на работа а след това заедно да пазаруват.- А... А... А... - изпищя тя и хвърли костта в краката на Роси, която я помисли за клон

-Алекс! Какво има?

-О, Боже! О, Боже! И аз я пипах!!

-Какво има миличка? Успокой се!

-Кост! Не виждаш ли?- очите на Роси погледнаха невиждащо.

-Този клон ли, дето го хвърли в краката ми?

-Роси, това не е клон, а бедрена кост!- на свой ред Роси подскочи и извика!

-Но... това е невъзможно! - приближи се Ванката и я разгледа - Човешка е! Но е на великан!

-Чакай, не схванах! - Георги мигаше - Човешка?! Тази бедрена кост е човешка?

- Да, подхлъзнах се на нея и паднах. И като погледнах напред, пред мен се хилеше " ВЕСЕЛИЯТ РОДЖЪР" Около метър в диаметър.

-Стига бе!

-Помислихме си, че сте си направили шега с мен - нали все ме бъзикате за размера...

-Тяна, къде го намери? - Иван бе любопитен. - Покажи ми.

- Всички идваме да видим. Само да махна пържолите от огъня. - Роси  ги остави на масата и ги захлупи с тавичка. Запътиха се към мястото.

-Ето, тук е.-Стоян показа оголеният череп. А Иван постави костта на мястото й.

-Огромен е!

-Може да е повече от осем метра!

- И сега какво?

-Ще трябва да се обадим на чичо Петко.

-О... не! Ще ни отиде почивката на вятъра!

-Кой е чичо Петко?

-Петко Иларионов - обясни Ваня. - Той е старши научен сътрудник по съдебна медицина към МВР и любител археолог. Съсед ни е в блока. Поне ще разберем подробности.

-От къде се сети за него?

- Ами толкова пъти сме дискутирали с него какво ли не! Сигурна съм, че той ще помогне!