Някъде там далеч в своя дом, направен от пухкави, бели облаци живееше Южният вятър. Слънцето топлеше дните му, а синьото небе му беше постеля. Там той събираше хиляди мечти, измолени от хората. После слушаше в захлас историите им, изречени на един дъх. Мечтаеше с тях. Искаше някога да срещне красавицата Северен Вятър.
Един прекрасен летен ден, седнал на висока палма, вгледан в синьото море, той слушаше още една приказка. Розовото фламинго шепнеше:
- Там на брега на морето, близо до високите скали, аз се родих. Дните ми бяха щастливи, изпълнени с мечти и надежди. Играехме си с нашите приятели щъркелите. Крясъци ни огласяха всичко наоколо. Вечер с моя приятел Белият щърк стояхме на брега. Вълните миеха краката ни, а залязващото слънце галеше крилете ни. Обичах и дните, в които играехме във водата и си разказвахме истории. Така времето отлетя. Белият щърк никога повече не се върна до нашите скали. Аз останах тук да го чакам сама. Мечтая някой ден отново морето да мие краката ни и той да м ...