Ръцете й правеха привичните движения под властта на дългогодишните практика и навик, създавайки мини-вортекс в купата, докато умът й беше на друго място. През погледа й бяха две очи с цвят на лешник, станали неизменна част от ежедневието й през последните седмици. Можеше да се изгуби в топлината им. Завличаха я във водовъртеж всеки път, когато Той прекрачеше прага й, въпреки че не можеше да понася снизходителното му отношение към работата й.
Как само я сърбяха ръцете да прокара пръсти по ревера му, а след това да захлюпи купата с шоколад на главата му. Тя не знаеше нищо за него, освен че убедено твърдеше, че не би вкусил от произведенията й.
Сместа придоби нежна, кремообразна консистенция с деликатен блясък. Идеално! Тя я изсипа в торбичка, изкара въздуха, доколкото беше възможно, и я прибра в хладилника. Няколко часа почивка и след това на вид простите съставки щяха да се превърнат в амалгама от чувственост, разтапяща се в устата и взривяваща сетивата.
Деликатната горчивина на какаото ...