11 янв. 2019 г., 13:49  

Тайната съставка 

  Проза » Рассказы
1006 1 1
1 мин за четене
Ръцете й правеха привичните движения под властта на дългогодишните практика и навик, създавайки мини-вортекс в купата, докато умът й беше на друго място. През погледа й бяха две очи с цвят на лешник, станали неизменна част от ежедневието й през последните седмици. Можеше да се изгуби в топлината им. Завличаха я във водовъртеж всеки път, когато Той прекрачеше прага й, въпреки че не можеше да понася снизходителното му отношение към работата й.
Как само я сърбяха ръцете да прокара пръсти по ревера му, а след това да захлюпи купата с шоколад на главата му. Тя не знаеше нищо за него, освен че убедено твърдеше, че не би вкусил от произведенията й.
Сместа придоби нежна, кремообразна консистенция с деликатен блясък. Идеално! Тя я изсипа в торбичка, изкара въздуха, доколкото беше възможно, и я прибра в хладилника. Няколко часа почивка и след това на вид простите съставки щяха да се превърнат в амалгама от чувственост, разтапяща се в устата и взривяваща сетивата.
Деликатната горчивина на какаото ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Част от по-голям разказ, който ми хрумна в атмосферата на отминали и наближаващи празници. Може да се чете и като отделно произведение.

Произведение участвует в конкурсе:

Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема »

45 место

Лъжицата в ръката ми караше тъмно-кафявата смес в купата да се завихря. Нямаше нужда да я гледам, за да знам кога е готова, след толкова години практика го усещах по съпротивлението, което оказва. Мислите ми неволно се върнаха към случилото се тази вечер.
Фирменото парти на „Валънтайн Ко“ беше в раз ...
  721  10 
Предложения
: ??:??